Глог червен

Crataegus monogyna Jacq.

Широколистен храст – с опадливи листа

Храст

1-3 м.

Слънце, полусянка

Тъмно зелен

Цъфтят през март-април с бели цветове

Студоустойчив

Умерено

Растенията са в 0.4 или 1 л. контейнери, което позволява засаждането им да се извършва почти целогодишно.

Лечебно и медоносно растение. Може да се използва за много трудно преодолим жив плет.
За лечебни цели се изполват цветовете, плодовете и листата на трънката. Понякога, приложение с лечебни цели, намират и кората и корените на растението.
Действат: противовъзпалително, запичащо, пикочогонно, потогонно, кръвопречистващо, леко слабително под формата на отвара или настойка, дезинфекциращо.
Цветовете на билката се използват като потогонно, тонизиращо, пикочогонно, успокояващо, слабително и леко диуретично средство. За употреба могат да се приготвят като се потопят във вряща вода. Отвара от тях може да облекчи симптоми на менопауза, акне, различни видове дерматит, обриви. Чаят от цветовете на билката действа очистващо на стомаха и апетитовъзбуждащо. Той се препоръчва и при проблеми със жлъчния мехур, запек, възпаление на бъбреците, жлъчна колика, ревматизъм, невралгия, дерматит, уролитиаза, стомашни болки и спазми, диария при деца, цистит, нефрит, диабет, язва. Цветовете се използват и при аденом на простата.
Листата имат противовъзпалително действие. Лечебните свойства на листата се изразява в употребата им под формата на отвара, отново при неразположения на храносмилателния тракт, нефрит, възпаление на уринарния тракт, компреси при кожни обриви. Тя помага при ларингит и ангина. Използва се за изплакване на устната кухина и гаргара.
Плодовете консумирани директно повлияват възпалителни процеси в устната кухина. В суров вид се използват предимно като запичащо средство. От тях се правят маски за лице и багрило в различни нюанси от тъмно сиво да зелено. Самият сок от трънката е труден за изпиране. Наличието на големи количества витамин C в тях ги прави подходящо противоскорбутно средство. Сокът от плода е със слабително действие, а отварата със запичащо. При тонзилит и ангина успешно се използва леко ферментирал сок от трънков плод. За гастрита и възпалението на червата помагат дъбилните вещества в трънките. Други свойства на трънките е общо тонизиращо, кръвопрочистващо, противораково и противовъзпалително.
Лечебни свойства притежават и дървесината и корените на трънката. Отварата от тях има диуретично, потогонно, температуропонижаващо и слабително действие. Нейният прием се препоръчва при заболявания, които се съпътстват от висока температура. С нея се правят промивки при бяло течение и се прилага като противовъзпалително средство.
НАЧИН НА УПОТРЕБА:
- запарка - в 500 мл вряла вода се слагат 2 супени лъжици от листата или цветовете на растението. Киснат около един час. Пие се по 1 чаша, три пъти на ден;
- запарка - 2 супени лъжици цвят от трънка се заливат с 400 милилитра вряла вода. Така се оставят да киснат в продължение на 1 час. Получената течност се приема в доза по 1 винена чаша, 4 пъти на ден преди хранене;
- отвара - в половин литър вода се варят 2 супени лъжици плодове в продължение на 10 минути. Отварата се пие в доза по 1 винена чаша, преди хранене, 4 пъти на ден;
- отвара с вино при диария - в половин литър червено вино се варят 2 супени лъжици плодове за 10 минути. Отварата се пие на 4 пъти за деня, преди хранене, в доза по 1 винена чаша;
- отвара при диария - 6-8 изсушени плода се варят с една чаша вода, докато течността стигне количество 2/3 от първоначалното. Получената отвара се изпива за един ден;
- пресен сок - използва се главно при стомашни заболявания и жълтеница;
- инфузия от цветове - дневна доза - две чаени лъжички цвят се добавят към чаша подсладена вода;
- витаминозна напитка - 150 грама сух плод шипка, 150 грама сух плод трънка и 150 грама сух плод глог. В 4 литра вода се разтваря една чаша захар и нея се заливат плодовете. Оставят се да престоят 1 седмица. Получената течност е леко газирана, червеникава на цвят и с приятен вкус. Прецежда се и се консумира. Плодовете могат отново да се залеят с вода и да се приготвят по същия начин. Полученият втори извлек от тях е по-вкусен и с още по-силни качества.
- при уратни камъни в пикочен мехур и бъбреци - 20 грама стръкове от полски хвощ, 20 грама стръкове от жълт кантарион, 15 грама листа от боровинка черна, 15 грама бобови шушулки, 15 грама стръкове от бял равнец, 15 грама цвят от трънка. Билките се наситняват добре и се смесват. Една супена лъжица от сместа се добавя към 250 милилитра студена вода. Така се оставят да престоят 6 часа, след което се варят в продължение на 15 минути. Получената отвара се изпива на глътки за 1 ден.
Кулинарните приложение на трънката са множество. Както сурови, могат да се консумират и изсушени. От тях се правят вино, сладка и сиропи. В някои европейски държави се дестилират ликьори от трънков плод.

Трънката е бодлив, силно разклонен листопаден храст достигащ до 3 м. височина. Младите клонки са неовласени, ръбести, масленокафяви до червенокафяви, скъсените клонки често са бодливи. Те са много разклонени и гъсто разположени един до друг, осеяни с бодли. Пъпките са яйцевидни до сферични. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, назъбени, двустранно покрити с власинки. Имат дължина от 2 до 5 см и ширина 1,2 до 2 см, оцветени в тъмно зелено. Цветовете са най-често единични, бели, с дълги дръжки, събрани в съцветия подобни на кичури. Чашката и венчето са петлистни, а тичинките са много. Всяко цветче е с големина около 2 см в диаметър. Цъфтят през март-април месец. Плодът е костилков, с фина месеста част. Той е  тъмносин или синьо-черен на цвят, със синкав налеп и кисел вкус. Бере се през октомври-ноември месец.

Вирее на всякаква градинска почва. Полива се умерено, не трябва да изсъхва напълно, при засушаване в немразовити дни също е добре да се полее . Подрязва се след като преминат големите зимни мразове - началото на пролетта, като се намалява дължината на нежеланите клонки.