Розмарин, Бабин косъм, Ливанчи

Rosmarinus officinalis

Широколистен храст – вечнозелен

Полухраст

до 1.5-2 м.

Слънце, полусянка

Зелени

Цъфти март-май със синьолилави цветове

Студоустойчив

Умерено

Над 20 см. Растенията са в 0.4 или 0.8 л. контейнери, което позволява засаждането им да се извършва почти целогодишно

Като билка и подправка и като декоративно растение. Може да се засажда единично или в композиции с други растения, в скални кътове...
Растението е познато и използвано в дълбока древност като лекарствено и подправка, поради съдържанието на етерично масло в него. В днешно време се използва широко в кулинарията, и в козметиката и парфюмерията. Използва се в изобилие в италианската кухня. Подходящ е за ястия от свинско и агнешко месо и картофи. Използва се при приготвянето на сосове и супи. Чаят, приготвен от изсушени листа на розмарин подобрява храносмилането. Добър стимулант при умствена и физическа умора. Действа общоукрепващо, апетитовъзбуждащо и пикочогонно. Билката оказва тонизиращо и ободряващо въздействие! Действие при изтощени хора и при болни във възстановителен период. Оказва добре изразено пикочогонно действие. Възбужда секрецията на стомашните жлези и по такъв начин подобрява храносмилането. Има данни, че розмаринът притежава противохерпесно действие. Благоприятства за здравяването на бавно зарастващи рани. Стимулира жлъчната секреция. Розмариновият камфор стимулира кръвооросяването, действа ободряващо. Особено ценен за хората с ниско кръвно налягане, за страдащите от хронична умора, както и за възрастни хора при пренапрегнатост.

Розмаринът е вечнозелен гъсто разклонен и силно ароматен полухраст с листенца като иглички на бор. Член е на семейството на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и много други билки и подправки. Развива мощна и дълбока коренова система. Зимоустойчив е в Южна България и по Черноморието. В Северна България частично мръзне, но после се възстановява. Среща се по Черноморието, като подивяло растение.

Почвата за растението трябва да е добре отцеждаща се, а мястото – слънчево и защитено от вятър. Не понася кисела и преовлажнена почва. Отглеждането на по-бедна и суха почва го прави по-устойчив на студа, тъй като не дава голям прираст и успява да вдървенее за зимата. На места със студена зима може да се отглежда в саксия и да се прибира през зимата. Дори и в неотопляема оранжерия ще се справи със зимния студ.
Много лесен за отглеждане от начинаещи градинари. Много устойчив на вредители.